Жената, която не искаше да стои зад бюро

Близо петнайсет години майка ми работи в държавната администрация. Един ден реши да излезе от това, което самата тя нарича матрицата. Не искаше да се пенсионира като служител. Искаше нещо свое.

Така стигна до село Връв, във Видинско, и се захвана със земеделие. Фирмата не беше в добро състояние и трябваше да се изправи на крака. Около пет хиляди декара земя, обработвани от една жена. Имаше месеци, в които почти не я виждахме и се справяхме сами, защото тя беше отдадена изцяло на това, стопанството да оцелее и да тръгне напред.

Първите рози

Една сутрин майка ми се обади с идея. Защо да не засади роза Дамасцена във Връв, на проба? Беше проучила, че розата обича влагата, а почвата там е плодородна. Доколкото знаехме, в нашия край никой не беше засаждал рози Дамасцена дотогава. Не се изненадах. Тя обича да скача в дълбокото, а и нямаше какво да губи, ако опита.

Розите се прихванаха. Опитът се оказа сполучлив и тя изгради дестилерия за извличане на етерични масла направо в стопанството.

Една битка, която не я пречупи

Точно по същото време на майка ми поставиха диагноза множествена склероза. Дойде като удар за цялото семейство. За първи път се сблъсквахме с такова нещо и на мен ми трябваше време да се събера и да застана до нея като опора.

Връзката на майка ми с природата винаги е била силна, много преди розите и много преди диагнозата. Но онова, което видях в нея тогава, остана с мен завинаги. Тя отказа да позволи на диагнозата да я определи. Не пожела да влезе в кръга на хората, които се имат само за болни, които чакат и се оплакват.

Макар да не знаеше как ще се справи, нещо отвътре ѝ даваше спокойствие, че всичко ще е наред. Така остана стабилна и за миг не спря да работи и да гради. Винаги е казвала, че работата я държи здрава и силна.

Както сама обича да казва, тя държи кормилото. Тази нейна сила е вградена в Майра също толкова дълбоко, колкото и билките.

Как се включих и аз

По това време тъкмо завърших образованието си, заминах на бригада в Америка, а когато се върнах, започнах с Майра. От 2017 година сме рамо до рамо с нея, наравно. Динамиката между майка и дъщеря иска напасване и не мина без кризи, но при нас се случи сравнително леко.

Започнахме скромно. Презентации, дамски клубове, събития, на които разказвахме за продуктите, които тя създаваше.

От стопанството до кожата

С времето семейството ни от билки порасна. Към розата се наредиха маточина, мента, лавандула и диворастяща смрадлика. От тях се роди и козметичната линия.

Тя изследваше с дни, даваше на приятелки, питаше кое им харесва и кое не. Така стигнахме до един детайл, който и до днес отличава козметиката ни. Маслата се нанасят върху влажна кожа, за да се усвоят напълно и да не оставят мазни следи. В основата на всичко стои билковата вода.

Сградата на паркинга

През 2020 година, на паркинга на Троянския манастир, майка ми погледна в дъното и видя една изоставена сграда, бивш свинарник. Заинтересува се. Тя самата е от Троян.

„И аз съм от Троян, защо пък тук да не е първият ни обект", каза ми. Място, на което идват хора от цялата страна. Разбира се, подкрепих я.

Къщата на билките

Следваше близо година основен ремонт. През 2021 година отворихме първия си обект, Къщата на билките Майра. Под един покрив се събират три неща.

Сладкарница и чайна с нестандартни предложения: лимонада с лавандула, торта със спанак, ягода и роза, кафе на джезве с роза Дамасцена и още.

Магазин с около седемдесет вида билки за чай и цялата ни козметична линия от около четиресет продукта.

И дестилерия за диворастящи билки, които ползваме в по-малки количества.

Защо продължавам

От 2021 година насам работим усърдно и се радваме на хората, които ни се довериха. Благодарение на тях Майра я има.

За мен това отдавна не е просто бизнес. Все повече млади хора се обръщаме към билките и към натуралното. Имам много идеи и ги пускам по една, защото за всичко си има време.